Какво трябва да знаем за рециклирането и разделното събиране на отпадъци

В рамките на Европейския съюз действа устойчива политика за разделното събиране и рециклиране на отпадъците, които замърсяват околната среда най-много. Част от тази политика  е и инициативата Европейска седмица за намаляване на отпадъците, към която се присъединява и България. На 19.11.2019г. в УНСС, София се проведе отворена лекция на тема: “Рециклирането и разделното събиране на отпадъците: митове и реалност”. Срещата организираха момчетата и момичетата от ЕКО клуб УНСС, а техен с гост-лектор беше Диана Димитрова, представител на платформа за устойчиво развитие Gorichka.bg и дългогодишен експерт в областта на управлението на отпадъци. Ние с радост се присъединихме към събитието, за да научим нещо повече за това, как всеки от нас може да допринесе за по-чиста природа.

Знаем ли всъщност колко отпадъци генерираме?

САЩ: 38 кг/ човек/ месец за 2017г.

България: 36 кг/ човек/ месец за 2017г. (НСИ, 2017)

Това прави по около почти половин тон отпадъци за всеки от нас на година или точно 3 080 000 тона отпадъци за 2017г., които се равняват на

30 000 х     

Защо има отпадъци?

Отговорът  на този въпрос е лесен:  Защото живеем в линейна икономика и защото сме консуматорско общество.  Ние добиваме ресурси, произвеждаме най-различни стоки, които след това потребяваме. Тези стоки, за съжаление, са с все по-кратък живот и на края на техния път, ние ги изхвърляме в депа за отпадъци.

Въздействието върху околната среда от тези наши действия е огромно и води до редица проблеми:

• Разрушават се ценни екосистеми
• Изчерпват се ограничени природни ресурси
• Консумират се огромни количества вода
• Замърсяват се въздуха, водата, почвите
• Генерират се огромни количества отпадъци
• Замърсяват се океаните и моретата
• Понижава се качеството на живот

Може ли и без отпадъци?

Да, възможно е или поне е възможно отпадъците да бъдат намалени и сведени до минимум.  В рамките на Европейския съюз се включва и Европейска стратегия за пластмасата в кръгова икономика, с която се поставя амбициозна цел всички пластмасови опаковки до 2030г. да подлежат на рециклиране.  Кое е по-различното, което можем да правим в една кръгова икономика?

• Когато нещо се развали, да се опитаме да го поправим, обновим и да удължим неговия жизнен цикъл
• Когато дадена вещ не ни е необходима повече, да я дадем за повторна употреба на някой, който има нужда от нея
• Да върнем старите електроуреди обратно на производителя или неговия представител, за да сме сигурни, че вредни вещества няма да попаднат свободно в природата
• Да РЕЦИКЛИРАМЕ, за да осигурим повторно използване на суровини като пластмаса, хартия и стъкло като по този начин се отнасяме отговорно към отпадъците, които отиват в природата и същевременно подпомагаме намаляването на добив на изчерпаеми ресурси
• ДА ЗАВЪРТИМ КОЛЕЛОТО ОТНОВО И ОТНОВО…

В резултат ще имаме по-малко количество остатъчни отпадъци, а не тонове боклук депонирани в природата.

Отпадъците в България регулират ли се?

В България има 3 фирми, които работят съвместно с общините за рециклиране на отпадъците. Има над 20 агенции, които създават регламенти и следят за тяхното спазване. Общините също разполагат с инфомация какво се случва с отпадъците,  които ние като граждани генерираме. Усилено се работи по всички теми, свързани с рециклирането, но все още не виждаме осезаеми резултати и всичко се случва много бавно.

Какво можем да направим ние в ролята си на отговорни граждани? Какви отпадъци генерираме ние?

Всички тези почти 500кг боклук, които всеки от нас изхвърля за една година, най-основно се раделят на 12 вида:

• Опаковки (всичко, което слагаме в цветните контейнери)
• Електроуреди
• Батерии/ Акумулатори
• Гуми
• Лекарства/ опасни вещества
• Масла (опасен отпадък)
• Дрехи
• Едрогабаритен отпадък/ мебели
• Хранителни отпадъци
• Зелени отпадъци – почва, сухи растения и др.
• Строителни отпадъци
• Остатъчен битов отпадък

След хартиените и хранителните материали, най-голям дял в битовите и промишлени отпадъци имат пластмасовите изделия.  Годишното потребление на пластмасови продукти и материали се е увеличило до 100 млн. тона за последните 50 години.

За изхвърлянето на хартията, пластмасата и стъклото има точно определени контейнери. Ето и някои основни правила за разделното събиране и изхвърляне на различните материали или кои материали НЕ подлежат на рециклиране и НЕ трябва да изхвърляме в цветните контейнери:

Какво НЕ трябва да слагаме в ЖЪЛТИЯ контейнер:

• Блистери от лекарства
• Прибори за еднократна употреба – те не подлежат на рециклиране
• Туби от масла – те съдържат опасен остатъчен материал; почти не се рециклират
• Картонени чаши за кафе – те съдържат тънък слой пластмаса, който не може да бъде рециклиран
• Домашни електроуреди – макар и да съдържат пластмаса, те не могат да бъдат рециклирани

Какво НЕ трябва да слагаме в СИНИЯ контейнер:

• Омазнени картонени кутии
• Салфетки и тоалетна хартия

Какво НЕ трябва да слагаме в ЗЕЛЕНИЯ контейнер?

• Домакинско стъкло
• Плоско прозоречно стъкло
• Счупени огледала
• Керамика и порцелан
• Електрически крушки
• Луминисцентни лампи

Всички остатъчни битови отпадъци се изхвърлят в СИВИЯ контейнер. Ето какво се слага в него:

• Памперси
• Салфетки и други санитарни материали
• Омазнени хартии
• Силно замърсени найлони
• Прибори за еднократна употреба, сламки, бъркалки
• Счупени играчки
• Фасове
• Хранителни отпадъци

Какви основни проблеми има системата на разделно събиране на отпадъци в България?

• Недостатъчна информация, липса на информираност у гражданите
• Недостатъчно на брой цветни контейнери
• Такса смет не е на база количеството изхвърлени отпадъци
• Няма глоби за неправилно изхвърлени отпадъци

Всеки може да се информира в Общината на своя район за разположението на цветните контейнери, да поиска допълнителни такива и да разбере какъв е графикът за събиране на отпадъци. Полезна информация и брошури за разпространение можем да си набавим и от www. waste.sofia.bg. Можем да започнем от собствения си район като например закачим брошури и информация за разделното събиране на входа на нашия блок, на съседния вход и като разпространим информацията сред приятелите си.

Разделното събиране и рециклиране на отпадъци е един от най-успешно развиващите се процеси за опазване на околната среда и водите. Тези процеси спестяват ресурси и енергия, намаляват замърсяванията и донякъде се справят с проблемите от депониране на отпадъци. Отговорността за разделно събиране и изхвърляне на отпадъци трябва да бъде всеобща, да се превърне в начин на живот и приоритет за всеки от нас, ако искаме да живеем по-чисто и да бъдем по-здрави. Рециклирането е основа на зеления начин на живот, водещ  до по-устойчива икономика, по-чиста храна и вода, по-чиста природа и по-здравословен живот.

От нас самите зависи какъв отпечатък ще оставим в Природата, какъв живот ще водим и какво бъдеще ще завещаем на децата си. Всички големи промени започват да се случват, когато всеки един от нас започне с малка промяна всеки ден.

Всичко, което правим, оставя следа. Въпросът е каква следа ще изберем да оставим!

 

Ще продължим да ви информираме за всичко позабравено, ново или любопитно, свързано с опазването на Природата J